ЗВЕРЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до звяр; зверски. След възхода на националсоциализма ние виждаме колко много още в цивилизованото човечество дремят и често се пробуждат зверинните наследия на някогашния питекантроп. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 223. Простият кривак и зверинната кожа на най-древния период били вече недостатъчни за знатните войни на героическия период. Н. Михайловски, РВИ (превод), 65.
◊ Зверинен стил. Изк. Стил на древно приложно изкуство и орнаментика в Азия и Европа, за което е характерно изображението на птици и животни, обикн. фантастични. Апликациите към сбруята на коня били изработвани с изключително внимание от най-добрите тракийски майстори и за тях те често използували благородни метали. Именно по тези малки плоскости най-много били пресъздавани сцени от животинския реален и нереален свят (т.н. „зверилен стил“), който е свойствен за изкуството в Персия, Скития и в други страни. ТВ I, 9. Тук край бронзови монети със лика на цар Севт Трети / в мрак безцветен хладно свети чаша рог в зверинен стил. В. Марковски, ПЗ, 36.