ЗВÈРНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Зверилница; зверилник, зверница, зверилня, менажерия. В това Топчидере има едно място заградено със здрав плет от дърва, държи един час нашир и 2 надлъж; та ся казва зверник, в него има събрани кошути, диви свини и други много диви зверове. ДЗ, 1868, бр. 32, 119.