ЗВЕРОВЍТОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. 1. Хищност. През тази нощ вълчицата бе станала майка. Малките бяха се удължили и заякнали. Зверовитостта им се показваше с всеки ден. Не стигаше вече майчиното мляко – трябваше и месо, кръв. Г. Райчев, В, 6.
2. Прен. Жестокост, свирепост. Той се не отчая в нещастието и не си разби главата както Тамерлана в железните пречки. Той няма зверовитостта на първия. Ив. Вазов, Съч. VI, 152.