ЗВÈРСТВО, мн. -а, ср. 1. Обикн. мн. Жестока, свирепа постъпка; зверщина. Тук [в Пловдив] споменът за турските зверства се призоваваше със своя върховен ужас. С. Радев, ССБ I, 30. Руският дипломат княз Церетелев събрал много веществени доказателства за извършените зверства и ги изпратил на руския посланик в Цариград граф Николай Игнатиев. Ист. VII кл, 81.
2. Само ед. Качество на жесток, свиреп; зверщина. – Куче е той! Умира за господаря си, че Герасим заради зверството му човек го направи. Мълчалив е, потаен – грозна работа! О. Василев, ЗЗ, 119. Подчинеността на жените, поддържана от вярата, от законите, от нравите, служи само да насърчава себелюбието, тиранията, безнравствеността и зверството на мъжа. Ч, 1870, бр. 1, 27.