ЗВÈРСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Зверствам. Бащите и учителите бяха съгласни върху светостта на пръчката. И даскалът, в пълно съзнание, че върши благо дело, зверствуваше над беззащитната си жертва, за да изкара из нея добър човек. Ив. Вазов, Съч. X, 167.