ЗВÒНЪК, -нка, -нко, мн. -нки, прил. Остар. Книж. 1. Звънък. И всичко, и това лазурно небе, и тия брилянтени звезди, и цветя, и миризми – внасяха в душата благодатно успокоение и ѝ говореха за мир, любов и поезия, и за безконечни звонки целувки в сладката нощна тишина. Ив. Вазов, СбНУ II, 63-64.
2. Звонков. Самият министър на финансите е поискал думата „злато“ до се замени със „звонка монета“, за да не бъде поставена някогаж банката в трудно положение. Ат. Яранов, СПБ, 11. Всичко се плаща в звонки английски лири.