ЗВУКОИЗОЛАЦИÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до звукоизолация. Хартиената промишленост произвежда картон и хартия, употребявани за огнезащитен, уплътнителен и звукоизолационен материал. ВН, 1959, бр. 2506, 4. Звукоизолационни качества на строителни материали.


Източник: Речник на българския език (онлайн)