ЗВУКОИЗОЛЍРАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За помещение – който е изолиран от звуци. Хари влезе в малка звукоизолирана килия и изведнъж врявата утихна. Св. Комогорова, СФ (превод) [еа]. Искаше му се да остане сам в своя звукоизолиран кабинет.
2. Който спира, изолира звука. Огледа стаята, за да открие микрофоните, които беше сигурен, че са поставени, но не успя. През звукоизолираните стени не се чуваше нищо. Вл. Германов, СНК (превод) [еа].