ЗВУКОИЗОЛЍРАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който предотвратява или намалява проникването на шум вътре в сградите или между отделните помещения. За да не проникват звукове отвън в някое помещение, напр. радиостудио или студио за записване на звукове, то трябва да се обкръжи с пласт от звукоизолиращ материал. Физ. Х кл, 1951, 21.