ЗВУКОНЕПРОНИЦА̀ЕМОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Спец. Отвл. същ. от звуконепроницаем. Между високоговорителя и кутията трябва да се постави материал, който да осигури звуконепроницаемост.


Източник: Речник на българския език (онлайн)