ЗВУКОПОДРАЖА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Възпроизвеждане на звукове от природата, крясъци на животни, шумове на машини и др. с помощта на звуковете на речта. Той е майстор на звукоподражанията и чудесно имитира лай на куче, скърцане на врата и др.
2. Езикозн. Междуметие, което наподобява природни и други звукове. Междуметията са неизменяеми думи, които изразяват непосредно чувства или наподобяват природни звукове. В първия случай междуметията се наричат възклицания, а във втория – звукоподражания. Л. Андрейчин и др., БГ, 215.