ЗВУКОПОДРАЖА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до звукоподражание. Рибарите знаят не само да плашат рибата, като чукат и тропат с крака по дъното на лодката, но понякога и майсторски да я примамват със звукоподражателни викове, да насочват пасажите към удобни за лов места. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 3. Звукоподражателните форми в по-късен стадий на човешкото развитие са омекотили грубостта на нямото движение и създали говора. Р, 1927, бр. 240-241, 3. Звукоподражателните междуметия наподобяват с различна точност разни естествени звукове, напр. бух, туп, цап. Л. Андрейчин и др., БГ, 215. Звукоподражателна дума.