ЗВУКОПОДРАЖА̀ТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от звукоподражателен. Звукоподражателността на първообразните междуметия има смислова функция – представяне на емоционална реакция. БР, 2016, кн. 3, 57.


Източник: Речник на българския език (онлайн)