ЗВУКОПРОНИЦА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който притежава способност да пропуска звука; звукопроводен, звукопроводим. С въвеждането на звуковия кинофилм се появиха звукопроницаеми киноекрани. Й. Венов и др., К, 192.
