ЗВУКОСЛÒВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Езикозн. Фонетичен. Панонската теория днес отстъпва място на твърдението, че този език [словенският] по явни, очевидни звукословни, формални и лексикални белези е език на славяните от Солунската област. Б. Ангелов, ЛС, 146-147.