ЗВУКОСЪЧЕТА̀НИЕ, мн. -ия, 1. Езикозн. Съчетание от звукове, които се отделят в потока на речта. В това време старши щурманът прелистваше цяла купчина помагала, речници и разговорници, улисан в трудните звукосъчетания на изучавания език. П. Бобев, К, 103. Малките деца произнасят трудно някои звукосъчетания.
2. Муз. Съчетание от музикални звукове. Колкото повече познати модели на звукосъчетания се съдържат, толкова по-лесно се възприема музиката и удоволствието е по-голямо. ЛФ, 1971, бр. 4, 3.