ЗВУКОТВÒРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който създава, произвежда звукове, звуци. – Той вадеше звуците от своите свирки с цялото си същество – като че самият той изскачаше из дупките на звукотворните инструменти и пееше... Ал. Гетман и др., СБ, 304.