ЗВУКОТВÒРЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Музикално творчество. От Дворжак Добри Христов вече авторитетно научил, че народното звукотворчество и специално народната песен може да бъде непрекъсващ извор на вдъхновение и за оригинално творчество. Ст. Грудев, ББ, 19. С най-голяма сила любовта към руския народ беше въплътена в десетките и стотици народни песни, сътворени в стила на самобитните мелодии на народното ни звукотворчество. НК, 1958, бр. 9, 2. Фестивалът е възникнал като форум на българското звукотворчество.


Източник: Речник на българския език (онлайн)