ЗВУЧА̀, -ѝш, мин. св. -àх и (остар.) -èх, несв., непрех. 1. Издавам звук. Камертонът звучи, като го ударим. Физ. Х кл, 1951, 18. // За музикален инструмент – произвеждам звукове, съзвучия, мелодия. В селото влизаха няколко ескадрона, тържествено звучаха фанфари. Й. Йовков, Разк. I, 150-151. И гръмна песента: / „Тръба звучи, Балкан стене“. Ив. Вазов, Съч. VI, 19.
2. За глас, реч, песен и под. – нося се в пространството, разнасям се, чувам се. Гласове звучеха, песни ехтяха, смехове звънтяха на приоблачната висота. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 38. Големите стада отдавна са изчезнали и в топлите южни нощи отколе вече не звучи песента на звънците. Й. Йовков, Разк. II, 35. Излезе той [Теодосий] из килията попривит, а зад него продължаваха да звучат гневните клетви и проклятия на злия Амирали. Ст. Загорчинов, ДП, 186. Откъм реката звучи страшният и неизменен крясък на жабите. Г. Караславов, С, 50. Родна реч, омайна, сладка, / що звучи навред край мен; / реч на мама и на татка, / що говорим всеки ден. Ран Босилек, Р, 23. И сред пустиня безбрежна, / плаха и нежна, / моята песен звучи. Н. Лилиев, Ст 1932, 18.
3. Прен. За чувство, желание и под. – долавям се, подразбирам се, чувствам се. Геракът каза това нехайно и шеговито, но в гласа му звучеше болка. Елин Пелин, Съч. III, 51. С тия успокоителни думи, студени като лед, в които звучеше почти ирония, Александър остави нещастната си съпруга. Ив. Вазов, Съч. III, 120. Поп Ангел помълча няколко време и после, с глас, в който звучеше вътрешна мъчителна борба, разправи всичко. К. Величков, ПССъч. I, 118. В песните, които се редуваха от една и друга страна, звучеха само радост и доволство. Ст. Загорчинов, ДП, 29. В гласа ти надеждата свята звучи. Д. Дебелянов, С 1936, 15.
4. Прен. С предл. като или с нареч. за начин. За думи, приказки, описания и под. – възприемам се, преценявам се по някакъв начин; изглеждам. През ония патриархални години, преди войните, дори приказките на някои млади учителки за еманципацията на жената звучаха на село като празни приказки, нагълтани от чужди книжки. Г. Караславов, ПМ, 39. Сред безбройните известия и описания от войната има места, има думи, които звучат като горък стон. Й. Йовков, Разк. III, 112. Макар думите да бяха казани ниско, те звучаха като прокоба, като някакво вещание. Ст. Загорчинов, ДП, 389. Искра слушаше удивена, възхитена от своя съученик, увлечена от неговите разкази, които звучаха като приказка. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 399-400. Всичко можеше да се намери в душата на доктор Петрунов, само не жалост. Колкото и парадоксално да звучеше това, но в лекаря .. се бяха напластили суровост и безразличие към човешкото страдание. Й. Гешев, ВТ, 104. Този разказ звучи актуално. Δ Думите му звучат парадоксално.
◊ Звучи в ушите (слуха) ми. Книж. Все още ми се струва, че чувам нещо изречено, изпято и под., което силно ме е развълнувало. Селото остана далеч зад хълма, а в ушите на Митко все още звучаха радостните възгласи и пожелания. М. Марчевски, МП, 130. На младия държавен инженер Керов още звучаха в ушите сладките звънливи речи на прелестната му годеница. Ив. Вазов, Съч. Х, 127. Но дълго в моя слух звучаха вопли в мрака / и на свещеника ужасните слова. Ив. Вазов, Съч. III, 130.