ЗВУЧÈНИЕ, мн. -ия, ср. За литературна или музикална творба – специфична звукова организация, която действа по особен начин на читателя или слушателя; звучене. Една основна особеност на Хрелковата поезия е песенното звучение на много негови стихотворения. Пл, 1969, кн. 23, 23. По своята природа стихът е особен род звучение – той се мисли произносимо и затова неговият текст е само запис, знак. Но не е безплоден „слуховият“ анализ и в областта на художествената проза. Е. Мутафов, ЛХ, 253. Песните на младия композитор бяха изненадващи по своята яркост и оригиналност на звучението.