ЗВЪН-ЗВЪН междум. За наподобяване на звук, издаван от звънец. Представях си как [лисичето] се опитва да издебне някоя мишка. Тъкмо да скочи, звънчето се обажда – звън-звън! и мишлето се скрива. Ем. Станев, ЯГ, 45.
