ЗВЪНÈЦОПОДÒБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Рядко. Книж. Който по външния си вид прилича, подобен е на звънец (в 1 знач.). Темето на тая проточена от юг на север чука представя дълга площ, която на южния си край се повдига във вид на звънецоподобна могила. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 34. След двайсет секунди лицеподражателят се изправи съвсем с друго лице, с английска звънецоподобна шапка, в английска униформа от сив плат и произнесе: – Генерал Уайд! Ив. Вазов, Съч. Х, 107.