ЗВЪНЍЛНИЦА ж. Остар. Книж. Камбанария, звънарна; звънарница, звънарня, звонница, звонарница, звънарка2. Видях напреде ни една селска черква, на която малката звънилница ся възвишаваше спретно към небето. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 151. Из тоя път по океан, надлъж който не са виждат нито дръвие, нито кули, нито звънилници, нито гробница .., най-хубавата от личбите е срещнуването на два кораби. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 21.