ЗВЪ̀НКАМ1, -аш, несв., непрех. Издавам звън, обикн. единичен, или поредица от единични звукове. Гледай само и поглъщай изненадите на природата: някъде клокочи вода, звънкат хлопатари. Ст. Станчев, НР, 54. Привечер тишината стана още по-остра. Самотни звънкаха загубени звънци и като изненада се носеха детските викове. К. Петканов, СВ, 93. – Ще обяздя татовия кон, врания. Да чуя гемът му да звънка между зъбите. З. Сребров, Избр. разк., 129.
ЗВЪ̀НКАМ2, -аш, несв., непрех. Разг. Правя някакъв предмет, обикн. звънец или механизъм, устройство, да издава звън. Децата все ме безпокоят – не си носят ключ и ту едното, ту другото звънка на вратата, за да им отворя. звънка се безл. На входната врата се звънка непрекъснато.