ЗВЪНТÈНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от звънтя; звънтеж. От улицата долиташе звънтене на хлопатари – стадата се връщаха. Л. Михайлова, Ж, 66. Настъпи напрегната тишина, всред която се чуваха само автомобилните клаксони и звънтенето на трамваите. Д. Димов, ОД, 125. Около нас сноват разни чалми и шалвари. Чуват се звънтенията на кючешките чампари. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 49.