ЗВЪНЧА̀РКА ж. Диал. Овца със звънец; звънкарка. Най-напред пак вървеше Звънчарка – първата звънчарка, на която беше окачил хлопатарчето. Н. Нинов, ЕШО, 107. Овцете кротнеха. Двете звънчарки подрънкваха равномерно със звънците си. Кр. Григоров, ПЧ, 78. Шестнадесетгодишната Иглика вървеше бавно между стадото и от време на време подвикваше на някоя немирница: – Пшът, ма звънчарке! У, къде се завираш из тръните да скубеш вълната си! Елин Пелин, Съч. II, 43.