ЗВЪНЧА̀РНИЦА м. Работилница или дюкян за звънци. Навлязоха в града около обед. Намериха звънчарницата и влязоха вътре. Посрещна ги дребен плешив продавач. – Какво ще обичате, господин овчар? Дойчин огледа окачените навсякъде звънци и отвърна високо: – Звонци. Д. Жотев, ЕР [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)