ЗВЪНЧА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до звънчар1 и до звънчарство. Известни звънчарски центрове в миналото са били Пловдив, Пазарджик, Банско, Габрово. Н. Колев, БЕ, 143.


Източник: Речник на българския език (онлайн)