ЗВЪНЧЕВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който прилича, наподобява звънче1, който има форма на звънче1. Всяка година от луковицата [на лалето] израства високо и неразклонено стъбло с един цвят. Околоцветникът е звънчевиден, съставен от еднакво обагрени листчета. Бтн VI кл, 133. Звънчевидни цветове.
– Друга форма: звънчовѝден.