ЗВЪНЧÈНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от звънче1. – Какво звъни на краката ти? – Звънченца... Елин Пелин, Съч. IV, 40. – Ка не ви е жал, че по-рано връищата се белееха от овце и звънците им заран-вечер като музика ечеха по кърищата, а сега сам-там звънченце подрънква. Ст. Даскалов, СЛ, 399.