ЗВЪНЧОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Който звучи, ечи, отеква; еклив. – Запей, Радо, запей, / че сме край гората, / гора звънчовита, / ти си гласовита. Нар. пес., СбВСт, 581.
