ЗВЪНЯ̀1, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. звъня̀л, -а, -о, мн. звънèли, несв., непрех. 1. За метални предмети или звънец – издавам звън; звънтя. Денят е съботен. Слънцето се спуска над високите червеникави гори. Камбаната звъни. К. Константинов, ПЗ, 90. Занася Кондо златото вкъщи, изсипва го от дисагите и в стаята заприпква хилядократен звън, звъни пустото злато, че се разнася и кънти из всичките стаи. Д. Немиров, Б, 108. Като звънеше с шпорите си, влезе млад стражар. Й. Йовков, ПГ, 127. Подир половин час телефонът силно започна да звъни. А. Каралийчев, СР, 113. Всеки ден от кулата старинна / градският часовник все звъни. Ст. Поптонев, ПЦ, 15. // За звън – звуча, чувам се. На гарата звъни последен звън. / Свърши се всичко, сякаш бе сън... Ем. Попдимитров, СР, 41. Долината в мълчане се унесе – / вечерен звън звъни. Н. Ракитин, С II, 75.
2. За глас, смях, песен – звуча, чувам се ясно, силно; звънтя. Само преди няколко седмици тук кипеше живот, градината се зеленееше като китка, мяркаше се високата и суха фигура на чичо Марин, звънеше ясният и сладък гласец на Искра. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 304. Той подигаше рамене и се чудеше, колчем момите издигаха своите безпричинни и дружни смехове, които наистина не звъняха твърде весело. А. Страшимиров, К, 7. Звъни песента под ясното небе, ронят се думите, като зърна от тежки класове. Й. Йовков, СЛ, 145.
ЗВЪНЯ̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, и -я̀х, прич. мин. св. деят. звънѝл и звъня̀л, -а, -о, мн. звънèли, несв., несв., непрех. 1. Правя някакъв предмет, обикн. звънец или механизъм, устройство, да издава звън. Там има закачен голям звънец; когато ми потрябва – звъня му от стаята си. Г. Райчев, Избр. съч. I, 71. – Гено мари, виж по-скоро кой звъни – вика госпожата. Т. Влайков, Съч. II, 164. Трамваят продължава пътя си към Търговска улица. Никой не влазя и външният чиновник, който кара каруцата, звъни за тръгване. Ив. Вазов, Съч. ХI, 71. Натисна звънеца, обърна се гърбом към вратата и зачака да му отворят. – Кой звъни? К. Петканов, В, 235. ● За определен час – бивам отмерен със звън от часовник; бия. Пристига Новата година / сега над родния ни край. / .. / Ура! дванадесет звъни! Н. Фурнаджиев, СП, 29. Зад облак се закрила бе луната. / Отдавна бе звънил среднощний час. К. Христов, Т, 8.
2. Обаждам се по телефона; телефонирам. Звъних няколко пъти в щаба на дружината, но оттам ми отвръщаха решително и строго: – Ще чакате! П. Вежинов, НС, 48. Жената прозря безумието на постъпката си и три пъти до обяд звъня в брашнарската кантора, за да напомня на мъжа си да не закъснява. О. Василев, ЖБ, 128-129. Не смееше да ѝ се обажда по телефона, защото старата стоеше по цял ден вкъщи. Дора му бе заповядала да не звъни в никакъв случай. М. Грубешлиева, ПИУ, 278. – Ти май много се заседяваш в кабинета. – Но тук в министерството звънят от цялата страна, кой ще върши тая работа? Н. Каралиева, Н, 91. // Набирам, избирам номер по телефона, за да разговарям с някого. Вчера звъних няколко пъти у вас, но телефонът ви дава все заето. звъни се безл. Между братята от манастира „Света Троица“, наричан от селяните „Клепалото“, защото, скрит в гората, никой не го виждаше, но често чуваха да се звъни там, пръв по ученост и крепкост на вярата беше Драгота. Й. Йовков, СЛ, 31. – Живеете на третия етаж на улица „Раковски“ 69, звъни се два пъти за вас. Още подробности? М. Грубешлиева, ПП, 136. Чуй, звъни се! Дали е на вратата, или по телефона?