ЗВЯ̀КАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Звъня1 (в 1 знач.); звекам1, звънтя. Мирис от скоро покосена трева лъхти из низината. Надалек звякат стоманни коси, които коват или точат. Ц. Церковски, ТЗ, 19. Светкавици и гръмотевици зачестяват. Небесните рапири се кръстосват и звякат с глух, металичен звън. Л. Стоянов, Х, 44.