ЗВЯ̀КАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от звякам; звънене1, звънтене, звекане1. Заедно с този предутринен повей в стаята му нахлуваше и непрекъснатото бучене на моторните коли, тежкият гърмеж на танковете, грозното звякане на гъсеничните им вериги. Д. Ангелов, ЖС, 7.