ЗДРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се отнася до здравето. Още щом утвърдиха избора, съветът се занима със здравното положение на селото. Беше много тежко: почти всички бяха маларични. Г. Караславов, Избр. съч. I, 185. Здравни изисквания. Здравно възпитание. Здравно състояние на населението.
2. Който е предназначен за опазване на здравето. Здравен режим. Здравна просвета. Здравна лектория. Здравно движение. Здравна реформа.
3. За учреждение, институция – в който се полагат грижи за здравето на населението или за лечението му. Цяла нощ Борчо чака под прозореца на здравния дом. Той не мислеше вече като по-рано дали ще му се роди момче, или пък момиче ще бъде. „Все рожба, наше си е.“ Н. Нинов, ЕШО, 54. – Не се сърдете, господин капитан, заповядайте в лечебницата. Монка заведи лекарите и зъболекарите в здравната служба... В. Нешков, Н, 347. „Бърза помощ“ е здравно заведение, което има за задача да обслужва спешно болните граждани. Δ Здравен пункт. Здравен център.
4. За лице или обществен орган – който работи в областта на медицината и здравеопазването; медицински. Здравни служители. Здравни работници. Здравно министерство. Здравен министър.
◊ Здравна каса. Разг. Здравноосигурителна каса, здравноосигурителен фонд.