ЗДРА̀ВЕЦ1, мн. няма, м. 1. Ароматно горско или градинско цвете с широки закръглени или наделени листа, които остават зелени и през зимата, и с дребни лилави цветове, използвано като декоративно растение, в парфюмерията и в народната медицина. Geranium. Нашата Витоша е и една от редките природни градини с чудни цветя – от зеления здравец и сребърните кокичета на ранната пролет до предупредителния кърпикожух на късната есен. П. Делирадев, В, 12. Идваха тъмните, топли нощи – тихи, звездни и дълбоки, изпълнени с аромата на диви ягоди и на здравец. Ем. Станев, ПЕГ, 20. Етеричните масла се образуват в корените – при валериана, във власинките – при здравеца, в цветовете – при жасмина, розата и пр. Н. Митрева, ВРС, 46. Тебе пеем, домакиньо, / .., / колко здравец по планина, / толко здраве в тази къща. Нар. пес., СбНУ I, 13. // Стрък от това цвете. Китка здравец.
2. Само ед. Събир. Много такива растения, израсли гъсто на едно място. Ето я и малката бяла къщичка, затулена от овощни дръвчета. Ето ги лехите с латинки и петунии, здравецът край зида. Ж. Колев и др., ЧБП, 166.
ЗДРА̀ВЕЦ2, мн. -вци, м. Диал. Здрав човек, който рядко боледува. Чунки пък съм много здравец! СбНУ ХIV, 221.