ЗДРА̀ВЕЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от здравец1. Цветан подкара стадото към кошарата. Издои млякото, натопи в него здравецови листа. Ив. Карановски, Разк. I, 36.
2. Който е получен от власинките на листата на здравец1. Здравецово етерично масло.
3. Като същ. здравецови мн. Бот. Семейство многогодишни или едногодишни тревисти растения, рядко храсти или полухрасти, със закръглени, по-рядко с перести листа, с единични цветове или по два върху една обща дръжка. Geraniceae Juss. Общо през периода май – август цъфтят най-много видове от семействата лилиецветни, звъникови, здравецови, розоцветни и др. М. Тошков и др., НР II, 22.