ЗДРАВЍСВАМ, -аш, несв.; здравѝсам, -аш, св., прех. Разг. Поздравявам някого, обикн. като се ръкувам с него. Цона препречи пътя му, подаде му ръка, здрависа го и след това го накичи с годежна китка. К. Петканов, ЗлЗ, 10. Всички се надпреварваха да го здрависват, стискаха му горещо ръката и ахкаха. Г. Караславов, ОХ III, 409. Здрави, корави ръце го здрависаха, груби лица се усмихваха радостно и се взираха в него: – Той ли е? Той ли е? Апостола? Ст. Дичев, ЗС II, 597. Ана не можа да се стърпи. Тя отиде при Цветината майка, здрависа я и каза: – Стрино Илчовице, рекох да дойда да те похваля. Елин Пелин, Съч. III, 108. Цонка я здрависваха срещнатите селяни с „добре дошла“. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 135. здрависвам се, здрависам се страд. и взаим. Българи и българки от разни краища на България: мизийци, тракийци, македонци с най-хубавите си местни носии се здрависват весело. Ив. Вазов, Съч. III, 241. Огнянов и игуменът се здрависаха. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 93. Добрите приятели са ония, които са здрависват учтиво, когато са срещнат нейде самички. У, 1871, бр. 14, 220.
ЗДРАВЍСВАМ СЕ несв.; здравѝсам се св., непрех. С предл. с. Поздравявам някого, обикн. като се ръкувам с него. Войниците от седма рота радостно посрещат Делча и се здрависват с него. Й. Йовков, Разк. I, 54. Изредиха се един след друг селяните да се здрависват с даскала и да му заръчат да държи здраво в ръката си пръчката. Д. Казасов, ВП, 23. Стаята бавно се пълнеше с гости, всеки се здрависваше със Стоян и всеки дигаше дамаджаната да налее от своето вино. Н. Тихолов, ДКД, 173.