ЗДРАВÒВАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Здрависвам; здравосвам, здравувам. Докато роднините и съседите да се изнижат, за да здравоват отпускаря и да се осведомят за своите близки, късият зимен ден се изтъркулна. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 121.
2. Целувам ръка на сватба (Т. Панчев, РБЯд). здравовам се страд. и взаим.
ЗДРАВÒВАМ СЕ несв., непрех. С предл. с. Здрависвам се; здравосвам се, здравувам се. Тя се изправи като сянка пред Пинтата и преди да се здравова, занарежда припевно: – Ами като си дойде, бре Танасчо, защо не доведе и наш Бойча. Г. Караславов, ОХ II, 44.