ЗДРА̀ВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. и диал. Здравина. По совершението на това огромно здание требуваше, каквото що се укрепи от вонка и от нетре [отвътре] с предописаните свързования, за да нема никаков страх за здравостта му и якостта му. Н. Рилски, ОМР, 70. От бърза работа здравост не тражи. СбНУ ХХV, 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)