ЗДРАВУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Здрависвам; здравовам, здравосвам. Като срящаше тук и там някои селяни, Трайко не чувствуваше сега нито стеснение, нито някаква неприязън към тях. Здравуваше ги спокойно и приветливо, както правеше това по-рано. Т. Влайков, Съч. III, 321-322.
2. Целувам някого по бузата (Н. Геров, РБЯ). здравувам се страд. и взаим.
ЗДРАВУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. С предл. с. Здрависвам се; здравовам се, здравосвам се. Телчаров тръгна да се здравува с всички в механата. Т. Влайков, Съч. III, 122. Кога да излезе булката из бащината си къща, здравува ся с баща си и майка си. Н. Геров, РБЯ II, 148.