ЗДРАЧА̀ВА несв.; здрачѝ св., мин. св. здрачѝ, безл. Здрачава се. Здрачаваше. Някъде далече се обади нощна птица. Кл. Цачев, СШ, 42. Пак бялата стая! Пак тихата стая! / Покой! Зад стъклата здрачи! Д. Дамянов, ПОС, 51. Здрачи. И сенките се дигат леки / от своите легла във лесовете. А. Разцветников, Ст, 100.
ЗДРАЧА̀ВА СЕ несв.; здрачѝ св., безл. Настава, настъпва здрач; здрачава. Здрачаваше се. Сивият зимен ден си отиваше. Ст. Станчев, НР, 113. Започна да се здрачава. Над асфалтираните алеи се спуснаха дълги сенки; дърветата станаха още по-тъмни и по-тайнствени. Ал. Бабек, МЕ, 111. Беше се здрачило, над полето лежеше виолетов сумрак. А. Гуляшки, Л, 510. Скоро щеше да се здрачи и хората щяха да плъзнат по булевардите, по площадите и градините – на отдих след работния ден. Й. Демирев и др., ОС, 16-17.