ЗЕЛЕНИНКА̀ ж. 1. Само ед. Събир. Умал. от зеленина (в 1 знач.). Извън върбовата сянка ярко прежуряше августовското слънце и гореше всяка крехка зеленинка. Ц. Церковски, Съч. III, 38. Добитъкът беше изкаран в балкана. Зажаднял за зеленинка, той кротуваше по сенчестите полянки всред гората и особено по мочурищата, където тревата беше най-буйна и най-сочна. Сл. Трънски, Н, 147. – А мен ми стига и това малкото, дето е пред прозорците – колко да ми се радва душата, като гледам цветенца и зеленинка. Т. Влайков, Съч. II, 293.
2. Рядко. Отделно зелено растение. Беше ранна пролет; поникналите зеленинки още не бяха добили миризмите си и формите си – миришеха на зелено, приличаха на тревици. Ил. Волен, МДС, 160. Слънцето припичаше толкова силно, че спаряваше всяка зеленинка... Полето беше заглъхнало. Кр. Григоров, Н, 67.