ЗЕЛЕНЍЦА ж. 1. В миналото – форма на експлоатация на бедните селяни, които за взети пари назаем се задължават да дадат на лихваря новата реколта от нивите си или жива стока, добитък. Известно е, че правителството е вземало специални мерки и е издавало закони с цел да спре гибелното влияние на така наречената зеленица, както и да тури край на лихварския въпрос. Хр. Яновски, МТ I, 162. Селяне трябува да си отварят очите, за да си избират харни, почтени и врядни хора за кметове и стареи, ако искат да няма в селото им глоба, изеднина, зеленица и други разноски за вятър. Й. Груев, КН 4 (превод), 63. // Новата реколта от нивите или жива стока, добитък, срещу които се вземат или дават пари назаем. Често селяните вземаха от лихварите пари назаем срещу зеленица и много пъти плащаха чудовищни лихви.
2. Диал. Обикн. мн. Зелени, незрели плодове. Лило никога не дочакваше да узреят джанките и сливите. Щом забележеше паднал плод на земята, макар и от сушата, той почваше да тръска клоните, да събира зелениците и да пълни кацата. Кр. Григоров, ТГ, 114.
3. Диал. Зелена, застояла вода. Община Зелениград. Името си носи от застоялата вода – зеленица, намираща се на мястото на селището. СбБС, 347.
◊ На зеленица, купувам, продавам, заемам и под. Диал. При условие взетото да бъде върнато през следващата година от новата реколта или от жива стока, добитък (купувам, продавам). Никой не смишлява, че това има да ся плаща и ще ся плаща с мъка. Но кой ти мисли за това! Нели кръчмарят дава на вяра, нели еврее и чорбаджии заимат на зеленица? Й. Груев, КН 4 (превод), 19.