ЗЕЛЕНЍШКА1 ж. Диал. 1. Малка ливада; ливадка. Една триъглена прелестна вечнозелена зеленишка, насадена изоколо с млади върби, лески и други дървета. Т. Панчев, РБЯд, 134.
2. Място, обрасло със зелена трева, храсти и под.; зелениш1, зеленище. Снощи е дошел, ванка е легнал, / ванка е легнал под кабаница, / под кабаница на зеленишка. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 160.
ЗЕЛЕНЍШКА2 ж. Събир. Диал. Зеленчук като спанак, лапад и др.; зèлен, зелениш2.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.