ЗЕЛÈНКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Умал. от зелен (в 1 и 8 знач.). Стволовете се чернеят като изгорели скелети. Те простират оголените си безлистни клони с една сърцераздирателна тъговитост и меланхолия, без да се заклати някога на тях зеленко листце. Ив. Вазов, Съч. XVII, 85. Клонченца зеленки, / ябълки червенки, / хубавички са! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 320. Провикна се Боне байрактарче: / – Стара мале, кой че те дорани? / Мила сестро, кой че те одари? / Кон зеленко, кой че те оседла? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 547. Детето беше облечено в зеленко палтенце.
2. Като същ. зеленко ср. а) Зеленинка (в 1 знач.). Дворът на Дръндръна бе станал истинска пустиня, заградена с камъни. Зеленко не се виждаше за лек, що се вика. Г. Краев, Ч, 8. Надвечер в градината идваше банковият чиновник със семейството си. Той се разнежваше, прегръщаше през рамо съпругата си и прибавяше: – Хубаво нещо е зеленкото. За младините спомня... СбСт, 376. б) Диал. Белег, който се прави със зелена трева, обикн. в средата на навита на кросно основа за тъкане, за да знаят жените колко са изтъкали; зеленка, зеленика3. Дойдох до зеленкото. Т. Панчев, РБЯд, 135.