ЗЕЛÈНО-ЧÈРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За цвят – който е смес от зелено и черно. Типичните еруптивни материали от тая местност са със зелено-черна до черна боя. ПерСп, 1904, кн. 64, 365.

2. Който е с такъв цвят. Видях един от ловците да залита назад, стиснал с ръка лявото си око. Почти в същия миг зелено-черната кобра се плъзна към папратите. Ст. Стефанова и др., СК (превод) [еа].

3. Като същ. зелено-черно ср. а) Зелено-черен цвят. Озърна се, както за нещо познато, и срещна погледа на две очи зад зелено-черното от предвечерния здрач. Л. Дилов, ОС, 36. Обувките ѝ бяха елегантен модел в зелено-черно. б) Дрехи, облекло с такъв цвят.


Източник: Речник на българския език (онлайн)