ЗЕЛЕНОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Зеленикав; въззелен. Пред него се стелеше тайнственото езеро, просторно и тихо, оградено със зеленоватата кадифена тераса на тръстиките и папируса. П. Бобев, ДОЛ [еа]. Хубаво е в летен ден на брега на морето. Лениво докосват брега леките зеленовати вълни.