ЗЕЛЕНЧÈЦ, мн. няма, м. Зеленинка. У нас слънцето изгрява за радост на хората и за веселие на добитъка; а в тоя пусти Диярбекир то изгрява само хората, живинчетата и тревицата да гори и зеленчецът да суши. Л. Каравелов, Съч. IV, 1.
