ЗЕЛЕНЧУ̀ЧЕЦ, мн. няма, м. Разг. Умал. от зеленчук; малко зеленчук. – Може ли да уредиш, доде сме още тука, да ни дадат мястото, та догодина и кукуруз да си боднем, и зеленчучец? Ст. Даскалов, ЕС, 248.
